- Спомняш ли си как реши да кандидатстваш в компанията, как научи за нея?
- Истината е, че не бях чувал за DataArt в онзи момент, тъй като компанията наскоро бе навлязла на българския пазар и не беше популярна. Аз бях сред първите наети програмисти. В LinkedIn се свърза с мен една много симпатична дама, която просто ми се стори чаровна на снимката, което ме подтикна да ѝ отговоря, въпреки че рядко отговарях на рекрутъри, а те доста често ми пишеха. И до днес смятам, че това първо впечатление се оказа ключово, за да започна работа в DataArt.
След като стартирахме комуникация, тя ми разказа повече за работата, а аз седнах и започнах да проучвам самата компания. Не съм от хората, които толкова се впечатляват от мащабите на компаниите и от тяхната огромна популярност. DataArt ми направи добро впечатление от всичко, което открих за нея.
- Как точно проучи компанията?
- Най-вече в интернет, тогава все още нямаше много служители и от познати нямаше как да получа мнение. В началото празният офис ми се стори подозрителен, но впоследствие разбрах, че това се дължи на факта, че DataArt e отскоро на пазара в България. Установих, че компанията е стабилна, с голямо международно присъствие, както и че зад всичко, което рекрутърката ми каза, стоят много професионалисти и качествени хора.
- Лесно ли взе решението да започнеш работа в DataArt?
- Не съм обмислял дълго решението да приема офертата. С тогавашния ми работодател вече бяхме в процес на раздяла, което допълнително оказа влияние. Аз доста често се водя от вътрешната си интуиция, от първоначалните си впечатления за хората, с които контактувам. Оказа се, че DаtatАrt пасва точно на типа компания, която търсех. За мен аутсорсингът винаги е бил предпочитан и не съм имал желание да работя в продуктова компания. Причината е най-вече в организацията на работата и на взаимоотношенията в екипа. В една продуктова компания, при възникването на някакви различия в мненията и подходите, започват да назряват конфликти и напрежение. Тогава се налага да смениш работата си, докато при аутсорсинга – просто сменяш проекта.
- Спомняш ли си първия си работен ден в офиса? Какви бяха впечатленията ти от колегите, от работата?
- Да, помня го. Първият ми ден в офиса беше свързан с представяне, с попълване на документи, с т. нар. процес “onboarding”. Направи ми впечатление хубавият офис, огромната тераса на последния етаж. Беше ми малко странно, че навсякъде беше почти празно, а в същото време имаше наети хора, макар и да не бяха много. В последствие разбрах, че това се дължи на политиката на компанията, която е отворена към дистанционната работа, към гъвкаво работно време. За мен това е много ценно и смятам, че подходът, който DataArt прилага – да наема качествени хора и след това да няма нужда да ги следи, да дебне кой колко часа са стоял пред компютъра и да се отнася към тях като към някакви чиновници, е огромно преимущество. Когато имат тази свобода, качествените хора се отблагодаряват с още по-голяма продуктивност.
- Какво се промени за тези 5 години в компанията от гледна точка на твоята работа?
- Не мисля, че има някакви драстични промени относно ролята ми в компанията. Но вече съм част от менторите в DataArt и помагам на по-начинаещи специалисти да подобрят уменията си. Също така станах част от екипа, който прави технически интервюта с кандидатите, които искат да се присъединят към компанията. Това е доста мотивиращо и полезно и за мен самия, защото от техническа гледна точка ми помага – има някои неща, които си припомням, както и други, на които наблягам повече. Опитвам се да давам по-висока оценка на кандидатите, които имат леки технически пропуски, но в същото време имат изключително добър потенциал да се впишат в екипа и да се учат. Според мен по-лесно се наваксват технически умения и далеч по-трудно – да се запълни липсата на Soft Skills. Има хора, които говорят, без да мислят, държат се грубо и неколегиално, което не е добре дошло.
- Какво те мотивира да останеш в компанията и обмислял ли си промяна на работното място?
- Изобщо не съм обмислял каквато и да била промяна до момента. DataArt ми дава възможност да работя с много добри професионалисти и качествени хора както от гледна точка на екипа, така и по отношение на клиентите. Харесва ми това, че компанията има много високи критерии при наемането, което помага и на работата впоследствие. Политиката да се поставят хората на първо място също ме мотивира да не търся нищо друго към момента.
Начинът, по който DataArt реагира по време на Ковид кризата, когато успя да задържи целия си екип, както и при кризата с войната в Украйна, където отново защити интересите на служителите си, бяха само още едно доказателство, че съм на правилното място. Въпреки че получавам предложения от рекрутъри, истината е, че голяма част от тези съобщения в LinkedIn изобщо не ги отварям. Дори и да ми предложат по-високо заплащане, за мен то не е водещо и самоцел, нито пък си заслужава човек да жертва част от комфорта си заради малко повече пари. Комбинацията от фактори е далеч по важна и към момента DataArt покрива тези фактори, които за мен са водещи. Освен това срещнах в компанията доста качествени хора, с които поддържаме приятелски взаимоотношения.
- Кое е най-ценното, което ти даде DataArt в професионален и личен план?
Най-ценното е, че мога да правя нещата с удоволствие и работата да е част от живота ми, да имам нужната свобода и да съм в екип с добри професионалисти. Не чакам петък с нетърпение и не си казвам „Най-после приключи работната седмица“. В случая професионалният и личен план са свързани, защото когато работиш на място, на което ти е комфортно, това се отразява положително на личния живот, както и обратното.
- Как оценяваш развитието на компанията днес в сравнение с преди 5 години?
Харесва ми, че тук нещата не се правят на всяка цена. Наемането на хора на килограм не е типично за компанията и е нужно да се покаже професионализъм, критериите са високи. Въпреки че не съм от хората, които се интересуват от финансови показатели, баланси, числа, със сигурност ми прави добро впечатление това, че компанията има добри финансови резултати, привлича нови клиенти, отваря нови офиси на нови пазари. Сега екипът е много по-голям както в България, така и в глобален план, което е позитивна тенденция.
- Как виждаш своето професионално развитие в DataArt оттук нататък? Имаш ли конкретни цели, които си си поставил?
Аз се занимавам основно с Angular и работя в такива проекти. Имам тези умения и за момента не смятам да променям нещо в кариерен план. Много хора се ориентират към проектния мениджмънт например, но лично за мен това не е приоритет. Смятам, че човек трябва да се води от това как се чувства, а не какво правят всички останали. Това, което правя аз в момента, ме удовлетворява от гледна точка на технологии, от гледна точка на екип, както и от гледна точка на позиция в компанията. Не следвам логиката, че трябва да гоня някакви кариерни цели на ниво мениджмънт. По-скоро ми е важно и полезно да участвам в менторски програми и да помагам в наемането на кандидати с техническа интервюта. Освен това се опитвам да предам своя опит на хората в екипа, за да може нещата да вървят напред.
- Ако трябва да опишеш DataArt с една дума, каква би била тя?
- Бих я описал с думата „Комфорт“.
